Света обител „Св.преп. Параскева-Петка и Св. вмчца „Неделя“ храмов празник - 14 октомври, с ефимерий Георги Георгиев Гр. София – кв. Владая

"Света Неделя"

            По онова време манастирът е бил място за хайдушки сборове, където хайдутите отсядали и отмаряли сред вековните дъбове, който виждаме и сега.  На път за Рилския манастир, тук отсядал цар Иван Шишман и обдарявал богато манастира.

            През турско робство е имало действаща подземна Църква, която и до днес съществува под формата на добре иззидана и запечатана костница под притвора на гробищната църква Св. Петка. На това място някога е имало две стражеви крепости, който затваряли прохода към Средец и във всяка от тях е имало по една църква. Едната църква „Св. Арх. Михаил“ била на мястото, на което е днешната „Св. Петка“, а другата се е намирала в по отдалечената твърдина на забоя към гр. Перник.

„Св. Петка“

            Скоро след завладяването на София от османците около 1382г. при съпротивата, която оказали разположените една срещу друга крепости и след разрушаването им бил опустошен и манастира. Хронистът Трайко Лазаров от с. Локорско, Софийска област пише, че на този хълм са се събирали бунтовници, начело с воеводата Велко Кьосеоглу от Кладница, който издигнал църквата Св. Петка. В двора на манастира е имало скривалище на Васил Левски, близо до манастирските дъбове. И когато османците научили за това опожарили манастира и гората около него.

            През 1902г. в сегашния си вид църквата е издигната върху основите на старата окултова сграда от преселниците Петър и Мария Траянови от Македония. Мария била тежко болна, когато на сън и се явил Св. Арх. Михаил, и и казал, че ще оздравее, ако отново бъде възстановен манастира.

            По различно време са се грижили за манастира: Игумения Касияна, монахиня Татяна, игумения София, игумения Марина, игумения Херувима и игумения Анисия в настоящето.

Игумения Анисия

            Строителството в манастирския комплекс ставало на етапи до днес, особено по времето на игумения Марина и игумения Херувима.

            Дарители по това време са: Александър от Владая, Васил Михайлов от Перник, Божидар Димитров от Перник, Любов –майката на починалото момче Ивайло, което завещало спестяванията си на манастира, Роза Енгибарова от София. Най-значими дарители са били семейството – Васил и Люси Таневи, които и сега продължават да даряват на манастири и църкви.

            След това по време на игумения Анисия се прави ремонт на     църквата Света Петка от: Антоанета, Славян и Николай от София, които подаряват много икони, правят ремонт на Битовата сграда и претърсват всички покриви.

            Кметът на кв. Владая, Васко Стоянов и Драгомир Славков електрифицират манастира.

            През 2012г. Пернишкото земетресение поразява целия манастирски комплекс, като най-пострадала е църквата Св. Петка. Благодарение на Васко Стоянов – кмет и Велизар Пейков – настоятели на храм „Йоан Богослов“ във Владая, започват организирането и с тяхното съдействие са преиздадени документите на църквата като паметник на културата. Васко Стоянов и Велизар Пейков съдействат за изготвянето на проекта, намиране на строителна фирма за възстановяване на църквата, отпускането на средства от Земетръсните фондове от Комисията по бедствия и аварии, и с благословията на Светата Софийска Митрополия започва преизграждането на разрушената църква. Вътре в храма са изкопани и наляти метър на метър бетон и желязо, а от вън е обиколена метър на метър бетон и желязо, и дренаж. Изграждат се десет колони от бетон и желязо, нов хоросан и стените са укрепени, сваля се дървения покрив и на негово място се построява нов с 30 кубика бетон, желязо и нови керемиди.

            Кметът Васко Стоянов, намира фирма и стария разрушен път от Владая до манастира е възстановен и асфалтиран.     

Средствата от земетръсните фондове свършват и новите дарители, семействата на двама братя и сестра продължават до завършването.

            Стефан и Евгения и семейството: Станислава, Диан, Борис, Стефан, Борис, Станка – Стефанови.  

            Калоян и Евелина и семейството: Милена Калоян, Ивета – Стефанови.

            Стамен и Петя и семейството: Станка, Станимира, Борислава.    

            Сменят прозорците с алуминиева дограма, нови врати, реставрират Иконостаса и Владишкия трон, боядисват отвътре и отвън църквата, подготвят я за изографисване. Налива се бетон и се слагат плочки вътре в храма, бетонен пояс около него и голямо стълбище, което започва от средата на двора на манастира до храма. Нови полюлеи, нови свещници, нови осветителни тела. Изографисване на Светия Олтар и средната част на храма, поставяне на охранителна система.

            Редом с тези дарители е и семейството на Кръстю и Елена: Радостин, Елица, Кръстю, Георги Крис Лафазанови са  участвали във всички начинания и дейности, поддържали са и са дарявали икони, и много предмети с битово предназначение.

С години наред са обгрижвали манастира. Винаги на разположение и помощ са били, и семейството на Спас и Росица, и синовете им Богомил и Ангел.

            Обновена е магерницата, построен е Архондарик, направено е облачение на Св. Олтар, спомагали са в обгрижването на Светата Обител още семействата на:

            /Васко и Галя Стоянови/, /Велизар и Валентина Пейкови/, /Румен и Владимира Ненкови/, /Цеца Генчева: Цветомира, Петя, Ивана, Георги, Светослав/, /Илия и Милена, Валентин и Лина Вълчеви/, /Жорж и Вероника Игнатови, Илчо и Дияна Илиеви/,  /Валенти и Галина Бърдарови/, /Цветана Иванова Георгиева: Галина, Сократ и Валери, Георги, Цветомира/, /Лилия, Петър и Даниела Трашлиеви/, /Костадин и Красимира Ковачеви/, /Михаил и Гергана Тенева/, /Здравко Живков/, /Любомир и Зорница, Николай и Лилия/, /Иван и Анжелина Данаилови/,  /Георги и Веска Георгиеви/,  /Асен иерей и презвитера Марияна/, /Илиан и Красимира Илиеви/, /Продан и Бистра Яневи/, /Михаил и Мария Симеонови/, /Веселин и Веска Славкови/, /Драгомир и Виктория Славкови/, /Кольо и Цанка Стоевски/, /Митко Димитров/, /Тихомир и Елка/, /Стефан и Бонка Зашеви, Стоян и Павлина/.

            В манастира има мощи на светии.

            На храмовия празник курбана се прави от местните жители. 

             

            Църквата “Св. преп. Параскева Петка“ в манастира „Св. преп. Петка и Св. вмчца Неделя“ – гр. София, кв. Владая е: Еднокорабна постройка с широка олтарна апсида и полуцилиндричен свод.

            На свода на средната част на храма е изобразен Господ Иисус Христос на проповед и символите на 4-те Евангелисти: Матея като човек, Марка като лъв, Лука като теле, Йоан Богослов като орел.

      








На северната страна на храма са изобразени: Св. Петка, Св. Неделя, Св. Иван Рилски и Св. апостол Павел.

            На западната страна на храма са изобразени: Св. Арх. Гавраил – благовестника, Св. Арх. Михаил – като вадидушник, Св. Екатерина и Св. Ирина и по средата – незаспиващото око на Господ Иисус Христос.

            На южната страна на храма са изобразени: Св. ап. Петър, Св. цар Борис - покръстител на българския народ, Св. Вяра, Надежда и Любов, и майка им София.

            В светия олтар са изобразени: „Ширшая небес“ – при полюлея на свода са изобразени Св. първомъченик Стефан, Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст, Св. Григорий Богослов и Св. Атанасий Велики.

            Светият иконостас е дървен с ниска резба. Във вертикален план се състои от 3 реда и Венчилка.

В първия ред – шест цокълни пана орнаментирани  с релеф на Баракова мида в рамка от Флорални ементи.                

            В средата са Светите (царски) двери, резбовани с полихроми. В        елипсовидна форма е изобразена сцената на „Благовещението“, а в горния край има два кръгли медальона с изображение на Херувими.

            Над цокълните пана има шест царски икони, на които са изобразени: Господ Иисус Христос, Света Богородица, Св. Йоан Кръстител, Св. Петка, Св. Арх. Михаил (на дяконската врата) и Св. Неделя.

            На Владишкия трон е изобразен Господ Иисус Христос - Велик Архииерей.

            На апостолския ред има тринадесет икони с образите на Св. апостоли, Господ Иисус Христос на трон, Св. Божия майка и Св. Йоан Предтеча.

            В центъра на Венчилката – иконата на Св. Петдесеница.

            От страна на юга - Светата книга (Св. Евангелие), тръбец Ангел, седмосвещник.

            От страна на север – Светата книга, тръбец Ангел, каменни плочи с 10-те Божии Заповеди.

            В центъра – се извисява Иконостасен Кръст, с изображението на Господ Иисус Христос – Разпятието, фланкирано от инструменти – атрибути на Разпятието, с изображението на Св. Божия  Майка и Св. Йоан Богослов.

            На иконостаса иконите са изработени в началото на 20 век в стил късен примиле с маслена техника покрити с лак.

            Царските икони са рисувани и върху платно монтирано на дървени дъски.

            На входа на храма – в архирана ниша е поставена храмовата икона на „Св. преп. Параскева Петка“.

още снимки